„ПРИТЧА”
Иван Стоянов Есенски (р. 1949 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Всеволод Кузнецов
Иван Есенски
ПРИТЧА
На Венко Евтимов
Ще приседна, ще ми стане жал,
ще погаля сухата тревица,
ще река:
– Аз също съм от кал,
но това ни е съдба, сестрице!
С теб сме само две добри души,
просто сме наполовина мъртви:
тоя свят съвсем ни изсуши –
теб отвънка, а пък мен отвътре.
Тайно – да не видат зли очи –
хайде да се слеем в общо тяло:
с празната ми кожа облечи
своята душа осиротяла!
Скрих сълзи за сто години дъжд –
още цял живот ще ни подхранва.
Първия живяхме по веднъж –
тоя ще го поделим поравно…
И тревата се засели в мен.
Никой нищо не разбра, обаче
оттогава съхна млад-зелен.
А тревата оттогава плаче.
Иван Есенски
ПРИТЧА (перевод с болгарского языка на русский язык: Всеволод Кузнецов)
Я присяду, и эмоций ради, –
вдруг поглажу ласково травицу,
изреку: Я тоже, ведь, из грязи...
Такова судьба у нас, сестрица!
Мы с тобой две добрые души,
только кто-то нашу жизнь нарушил.
Этот мир совсем нас иссушил –
изнутри – меня, тебя – снаружи.
Пусть не видят злые нас глаза, –
мы в одно с тобой сольёмся тело,
и начнём всё с чистого листа, –
чтобы в нас душа не сиротела.
Слёзы скрыл нам дождик проливной,
он начнёт заботиться о нас.
Всё поделим поровну с тобой,
потому как вместе, – в первый раз...